Снимка: Никола Михов
Проектът

"Нещо за спомен" е арт-инсталация, реализирана от Антина Златкова в рамките на фестивала на спомените GOATMILK през май 2011.
Проектът съдържа картография на над трийсетте изоставени домове в с. Горна Бела Речка, тринайсет истории за къщи и липсващи хора, както и откъси от три разговора за дома, изоставянето и паметта с жители на селото.
Блогът „Нещо за спомен” съдържа дигитализирани копия на снимковите и аудио-материали, използвани в инсталацията.

Мястото

Горна Бела Речка е село в Северозападна България, разположено на 100 км от София. Къщите в него са 136, а до 1940 жителите му надхвърлят 600. Днес в Бела Речка са регистрирани 69 души на средна възраст между 65 и 80 години, като голяма част от тях прекарват в селото само времето между март и октомври, поради затруднената връзка с близките градове, липсата на медицинска грижа, хранителни продукти и др.

От 2004 година Фондация Нова Култура организира в Горна Бела Речка фестивалa на спомените GOATMILK – място за срещи и разговори в областта на паметта, частната история и личната автентичност. Именно темата за обезлюдяването и изоставянето беше в центъра на осмото издание на фестивала, в рамките на който журналисти, архитекти, фотографи и артисти от осем различни страни представиха гледните си точки към проблема. „Нещо за спомен“ беше един от четирите проекта, наградени в конкурса на фондацията.

Ракурс

Подобно други села в България, изоставените къщи в Бела Речка са се превърнали в естествена част от пейзажа, а дългият процес на обезлюдяване е оставил у хората  усещане за разпад и обреченост. Всички споделят един общ страх - че с тях селото ще изчезне, че ще бъдат напълно забравени. Възприемат се като последни представители на един умиращ, вече никому ненужен свят.

Какво, кого и защо изоставяме? Ако единственото, което оставяме след себе си, са старите, ненужните за нас вещи, какво разказват те за нас? Как изоставените се справят с разпада? И можем ли да реконструираме разпада в спомен? – Това са въпросите, с които отивам в Бела Речка.
Картографирам над трийсетте пустеещи домове, давам им имената на онези, които последно са живели в тях. Търся какво са оставили – ненужните предмети, които никой не взема със себе си и фрагментарните спомени, които последните шейсет и девет души в селото пазят за тях. Историята на къщите е семейната и лична история на липсващите жители на Бела Речка, откъслечно и субективно разказана от онези, които ги помнят.
Тя е опит за проумяване, както на причините за обезлюдяване на региона и колективната травма от този процес, така и на личното ни отношение към разпада, изоставянето и паметта. 

За автора

Антина Златкова (1990, Монтана) завършва Гимназия с Преподаване на Чужди Езижи "Петър Богдан", в момента следва журналистика във Виена. Автор е на поетичната книга "Кораби от хартия", 2009.